Нуждае ли се лавандулата от фрезоване и торене?

Лавандулата е сред най-известните етеричномаслени култури, която се радва на особена почит в България. Този многогодишен полухраст, достигащ височина до 80 см, заема големи площи в страната ни. Неговата стойност не идва просто от красивите панорамни пейзажи, които нивите засети с него предоставят, а и от фактът, че цветът се ползва в много промишлености - парфюмерия, козметика, фармацевтика и медицина.

Без съмнение лавандулата изисква много грижи и познания за да се отглежда. Освен множеството инструменти и подходяща техника на обработка, лавандулата изисква и малко повече познания за самото растение. В тази статия ще получите информация за лавандулата и има ли тя необходимост от фрезоване с мотофреза и от торене, за да се получи пълноценна реколта.

Да разберем повече за лавандулата

Лавандулата е част от семейство Lamiaceae, в който влизат около 30 вида, но се отглеждат само 3 - илавандин, широколистна и обикновена. В България са се наложили няколко сорта лавандула, селектирани от Институт по розата Казанлък – Венеция, Арома, Казанлък, Хемус, Рая, Хебър и др.

Растението произхожда от планинските райони и е доста издръжливо на всякакво време. Издържа на студ до -26 градуса по Целзий и не е твърде взискателно по време на периоди на засушаване и ниско плодородие на почвата. Лавандулата е единствено по-зависима от светлина, като повечето светлина помага за бързо развитие на растението.

Лавандулата има силно развита коренова система, която достига до 40 см дълбочина. Това, в комбинация с власинките по листата, намаляващи отделянето на влага от растението, му позволява да издържа в сухи почви. Дори може да се каже, че лавандула, която е овлажнена твърде много, може да доведе до смърт на растението.

Вирее добре на кафяви горски, канелени и сиви горски почви. Продуктивността на растението се покачва през годините, като достига своя максимум между 5-та и 8-та година.

Производство на лавандула

Лавандулата позволява както вегетативно, така и семенно размножаване. Тъй като е кръстосано опрашваща се култура, семенното размножаване не запазва качествата й. Вегетативното размножаване е това, което развива напълно биологичните и стопански качества на растението.

Вегетативно лавандулата се размножава чрез резници, както и разделяне на туфите и други методи. Именно методът на вкоренените резници се използва за създаване на изравнени насаждения. Резниците се отделят през зимата или рано през пролетта. Дълги са около 8-10см. и са дебели см.

Торене и третиране преди засаждане

Преди да се изоре почвата през есента е добре да се обработи с оборски тор. След оформяне на лехите за растенията се използва мотофреза. Може мястото да се обработи допълнително за многодишни плевели с хербициди, както и да се внесат допълнително фосфорни и калиеви торове.

Понякога е добре резниците да се третират с вкоренители, за да се улесни процеса по вкореняване. Така се увеличава драстично процента на прихващане, особено ако вкоренителите са сухи. Резниците се разполагат напролет, като е необходимо да се поливат редовно за да се стимулира образуването на коренна система.

Стимулиране на растежа

В следващия етап е важно да се стимулира растежа на наземните части чрез азотни торове. Може да се ползват амониева силитра, амониев нитрат и NPK торове. Лехите трябва да се плевят редовно, за да може лавандулата да не се конкурира с плевелите.

NPK торовете са особено важни за лавандулата. Добре е да се слагат през 14 дни, като съдържанието им се променя в зависимост от какво има нужда разсада. Когато листнонадземната маса се оформи по-добре, поливките се разреждат. При необходимост от третиране срещу фитопатогенни болести, може да се ползват фунгициди.

Кореновата система трябва постоянно да се стимулира чрез резитба на съцветие. Надземните части се възстановяват бързо чрез NPK торове и фунгициди за ускорено оздравяване на надземни части.

Всички тези практики е добре да продължат през периода на вкореняване, който обикновено трае от средата на април до октомври.